Бог иска да сме свети

Всички християни са призвани към святост, това е основното послание на Опус Деи. За това призвание говори св. Хосемария в една своя проповед, произнесена през 1960 год. По-долу поместваме една част от проповедта.

Християнския живот

Ние сме част от семейството на Христос, понеже Той самият „ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля” (Еф. 1, 4-5). Това, че Господ ни е избрал без никаква наша заслуга, ни набелязва една определена цел – личната святост, както категорично ни заявява свети Павел: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство”(1 Сол. 4, 3). Нека не забравяме думите му. Ние сме в кошарата на Учителя, за да изкачим този връх. (...)



Важно е да запечатаме с огнени букви в душата идеята, че поканата за святост, отправена от Исус Христос към всички хора без изключение, изисква от всеки от нас да развива своя вътрешен живот, да се упражнява всекидневно в християнските добродетели. И то не как да е - нито повече от обикновеното, нито дори по отличен начин, ами трябва да се напрягаме направо до героизъм, в най-точния и най-безусловния смисъл на думата.

Целта, която ви предлагам – по-точно тази, която Бог посочва на всички нас – не е някакъв мираж или непостижима идея. Мога да ви дам толкова конкретни примери за обикновени жени и мъже – като вас и като мен – които срещнаха Исус, Който минава „някак си скришом”(Йн. 7, 10) и през най-незначителните житейски ситуации, и решиха да го последват, прегърнали с любов своя кръст. В тази епоха на всеобщо сриване, на отричане и отчаяние, на разпуснатост и анархия, ми се струва още по-актуално простото и дълбоко убеждение, което още от началото на моето свещеническо служение винаги е възпламенявало желанието да кажа на цялото човечество: световната криза е криза за светци.

Вътрешен живот – това е едно изискване на призванието, което Учителят е положил във всички души. Трябва да бъдем свети – ще ви го кажа с един израз от моя район – без никакъв недостатък, изобщо истински християни, неподправени, готови да бъдат обявени за светци. Ако не сме такива, значи сме се провалили като ученици на Единствения учител.

Отбележете също, че Бог – като се спря върху нас, като ни даде Своето благоволение да се борим за постигане на светостта посред света – ни наложи и задължението за апостолат. Разберете – дори от чисто човешка гледна точка, както казва един от отците на Църквата – загрижеността за душите избликва като логично следствие от този избор; щом разберете, че нещо ви е било от полза, се опитвате да просвлетите и останалите хора. Значи трябва да поискате и други да ви придружат по Господните пътища. „Ако отивате на форума или на баня и срещнете някой, който се чуди какво да прави, го каните да ви придружи. Приложете тази светска привичка и към духовното и когато отивате при Бог, не го правете сами” (Свети Григорий Велики, Проповеди по Евангелията, 6, 6 (PL 76, 1098)).



Ако не искаме да си пропилеем напразно времето – особено с измислените извинения за трудностите, произлизащи от заобикалящия ни свят, каквито извинения съпровождат християнството още от установяването му – трябва добре да помним, че Исус Христос е свързал съвсем естествено качеството на вътрешния ни живот с резултатите от нашите действия за привличане на хората, които ни заобикалят. Христос е поставил светостта като условие за въздействието на апостолската дейност; поправям се – усилията на нашата вярност, защото не ще бъдем никога свети на земята. Изглежда невероятно, но Бог и човеците имат нужда ние да проявяваме непоколебима вярност - без никакви компромиси, която да води до радикалните й прояви – без тънки сметки и не криво-ляво, една цялостна вярност на приетото християнско призвание, която практикуваме с особено старание.

Може би някой би си помислил, че говоря основно за група подбрани личности. Не се заблуждавайте толкова лесно, водени от малодушието и спокойствието. Напротив, усетете крайната необходимост всеки един да бъде един друг Христос, същи Христос. Накратко казано: необходимостта нашето поведение да бъде съобразено с нормите на вярата, тъй като святостта – тази, към която трябва да се стремим – не е святост второ качество; такава не съществува. А основното изискване към нас – разбира се съобразено с нашата природа – е да обичаме: „Любовта, която е свръзка на съвършенството”(Кол. 3, 14). Любовта, която трябва да упражняваме според изричните заповеди, дадени от самия Господ: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум”(Мт. 22, 37), без нищо да си спестяваме. В това се състои светостта.



Из проповедта „Величието на обикновения живот”, св. Хосемария Ескрива,Приятели на Бог, 2-6.