От Ирак до Франция

Преминали през този дълъг път, многобройни християнски семейства от Ирак се озовават във Франция.

Социални инициативи

В момента, в който Ислямска Държава нахлува в техния град Каракош, християнитеса принудени да напуснат домовете си, без да могат да вземат нищо със себе си.В този материал ще говорим за семейство Джибо, живеещо в Мюлхаус, за иракчаните Кристиян, Суарин и Сидра, както и за други младежи, намерили убежище в Гренобъл.


След като напускат своята страна, иракчаните Кристиян, Суарин, Сидра, Сара и Солеен на първо време намират убежище в Еприл, а по-късно успяват да стигнат и до Франция. Ние имахме възможността да се запознаем с тях през лятото, по време на „Стаж по френски eзик и забавления”, организиран за деца на бежанци в гр. Гренобъл. В основата на този прекрасен проектстои една среща - тази между Солеен и Клуб Ланфрей, център на прелатурата Опус Деи. Солеен и нейните близки са били настанени в едно гренобълско семейство през октомври миналата година. Благодарение на приемното семейство тя разбира за Клуб Ланфрей. Остава изключително завладяна от средата, в която намира много приятели. Поради тази причина, от януари тя посещава Клуба веднъж седмично, и започва да участва с други френски гимназисти на нейната възраст в «prépаBac» - срещи с образователен харктер, организирани от Клуба.


Срещнахме се със Селин, която е инициатор на уроците по френскиза бежанците. И тя ни обясни как се е родила тази идея:

„От януари до юни, всяка седмица, някои момичета от Клуб Ланфрей започнаха да дават на Солеен уроци по френски. Този изключително богат опит ни даде идеята да организираме седмица на учебна подтовка за деца на иракски бежанци”.

Ето как в края на август Кристиян, Суарин, Сидра, Сара и Солеен се озовават в една гимназия всеки ден, за една седмица. Заедно с тях намираме и деветима френски младежи от Клуба, петима колежани, работещи с имигрантските деца по двойки, и двама гимназисти,организиращи занимателни игри. Такива не липсват. След първия ден, определен за запознанства и разходка, идва ред и на сериозните занимания. Всяка сутрин, гимназистите идват към 9:00ч. в Ланфрей, за да следват курсове по арабски и арамейски със Солеен, която в случая им преподава. Това е повод да научат молитвите Радвай се и Отче Наш на езика на Христос. След общия обяд следват два паралелни курса. Солеен преподава на група иракски деца арамейски, а гимназистите преподават на останалите младежи френски език.





Интеграционно училище „Дева Мария, прибежище на грешниците”

Сред много дейности в полза на имигрантите се нареждат и курсовете по френски, в които участва и един български студент, Мирослав. Той се заема с тази дейност през месец септември, откликвайки на молбата на отец Ерве Паради, който искал да организира такивакурсове в енорията „Сант Мари”, гр. Мюлюз. В началото българският студент започва да дава уроци на една малка група иракчани. Скоро след това на помощ идва Клер Грам, преподавател по немски. Двамата остават приятно изненадани от сериозното отношение на имигрантите. Създават приятелски отношения. Повлияни от апела наПапа Франциск, те отварят вратите на енорийския център за всички, които искат да изучават френския език и култура. В резултат на това броят на техните ученици бързо нараства. Към настоящия момент са сформирани пет отделни класа. Учениците са повече от петдесет, а преподавателите около петнадесет. Така че тук става въпрос за едно малко училище, което по-късно получава името „Дева Мария, прибежище на грешниците”.


Според Мирослав „Разликата между това училище и другите центрове за френски език е в индивидуалния подход, който използваме, според потребностите на всеки един от нашите ученици. Училището функционира на принципа на добрата воля, без бюджет, субсидии и юридически усложнения.”

Освен качествените уроци по френски, училището организира и ателиета по готварство, спортни игри, посещения на музеи, участие в културни мероприятия, както и разходки сред природата.


В една среда, в която цари индивидуализмът и социално изключване, училището „Дева Мария, прибежище на грешниците” осигурява на имигрантите истинска възможност за интеграция. То помага на всеки ученик да намери по–бързо своето място във френското общество, а на доброволците дава възможност да се впуснат по пътя на Божието Милосърдие, изживявайки красотата на евангелските ценности.