Обичта бе тази, която отведе Исус до Голгота. И когато се намира на кръста всички Негови жестове и всички Негови думи са думи продиктувани от обичта, от една силна и невъзмутима обич.
С жест на вечен Свещеник, без баща, без майка, без родословие (срв. Евр. 7:3) Той разтваря обятията Си за цялото човечество.
Заедно с ударите на чука, които приковават Исус, отекват пророческите слова на Свещеното Писание: ”Пробиха Ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките Ми кости, а те гледат и си правят зрелище от Мене“ (Пс. 21:17—18).
”Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми!“ (Мих. 6:3).

(…)

Колко са красиви кръстовете по върховете на хълмовете, на върха на големите паметници, по върховете на катедралите!… Но Кръстът трябва да се издига и в недрата на света. Исус иска да бъде въздиган именно там: сред шума на заводите и работилниците, в тишината на библиотеките, грохота на улиците, спокойствието на полята, сплотеността на семействата, събранията, по стадионите… Там, където един християнин може да прекара честно живота, трябва да бъде поставен Кръстът на Христос, който привлича към Себе Си всички неща.