Възнесение Господне

На четиридесетият ден след възкресението Си, Исус, придружен от апостолите и от Дева Мария, се изкачва на Елеонския хълм до Йерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възнася на небето. По повод празника Възнесение Господне предлагаме едно кратко размишление на св. Хосемария.

На четиридесетият ден след възкресението Си, Исус, придружен от апостолите и от Дева Мария, се изкачва на Елеонския хълм до Йерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възнася на небето. По повод празника Възнесение Господне предлагаме едно кратко размишление насв. Хосемария.

Сега Учителят наставлява Своите последователи. Той им отваря ума, за да могат да разбират Писанията и ги приканва да свидетелстват пред хората за Неговия живот, за Неговите чудеса, за страданията и смъртта Му, и за славното Му възкресение (Лука 24:45-48).
След това ги извежда вън до Витания, и издигайки ръцете Си, ги благославя. ”И, докато ги благославяше, Той се отдели от тях и започна да възлиза на небето...“ (Лука 24:50), ”... и облак Го скри от очите им.“ (Деян. 1:9).
Исус отива при Своя Отец. Двама ангели в бели дрехи се приближават до нас и ни казват: ”Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето?“ (Деян. 1:11).
Св. ап. Петър и останалите се връщат в Йерусалим — ”...cum gaudio mango...“ — ”... с голяма радост...“ (Лука 24:52).

— Сега всички ангелски чинове, заедно с блажените души, отдават на Богочовека Христос цялата почит, слава и обожание, които Той заслужава.
А ние тъгуваме и се чувстваме осиротели, затова търсим утеха при Божията майка.

Из книгата „Святата Броеница” на св. Хосемария